Анкилозиращият спондилит (болест на Бехтерев) представлява форма на хронично възпаление на гръбначния стълб и сакроилиачните стави, причинено от автоимунен процес. Хроничното възпаление в тези области причинява болка и скованост в областта на таза и гръбнака. Възпалението е придружено от т.нар. анкилоза (неподвижност на дадена става, при което настъпва срастване на двете ставни повърхности.) След време може да се стигне до пълно сливане на прешлените на гръбнака.
Ефектът от анкилозата е загуба на подвижността на гръбначния стълб. Гръбнакът става твърд и неподвижен. Болестта на Бехтерев може да засегне и други стави, сухожилия и връзки.
Симптоми, предразположеност, диагностика
Най-често заболяването възниква във възрастта между 18 и 35 години. Мъжете боледуват по-често от жените (съотношението мъже : жени е 3:1).
Причината за заболяването все още не е напълно изяснена.Счита се ,че основно значение имат генетичните фактори. Установено е, че 90 % от пациентите са носители на HLA –B 27 антиген. Предполага се, че има антигенно сходство между молекулата на B 27 – антигена и компоненти на някои микроорганизми. Образуваните антитела към компонените на тези бактерии реагират кръстосано с B 27 – молекулите, при което се отключва хроничен възпалителен процес. Болестта може да се отключи и от инфекции и други заболявания, както и от стрес.
Най-характерните симптоми на болестта на Бехтерев са:
- болка в поясно-кръстната област. В началото тя е непостоянна и едностранна. След време става постоянна и двустранна, като е по-силна през нощта и рано сутрин. Болката може да ирадиира по задната повърхност на бедрото към колянната става
- болка в гърдите – тя се проявява при засягане на ребрено-гръбначните стави. Засилва се при дишане и води до ограничаване на дихателните движения
- болка и скованост на шията – обикновено се развива няколко години след началото на заболяването
Могат да се наблюдават общи прояви като субфебрилитет (поддържане на температура около 37 градуса), отпадналост, липса на апетит.
С развиването на заболяването постепенно движенията в гръбначния стълб се ограничават. Пациентите често се будят нощем от болката и сковаността. При по-леки състояния раздвижването помага за облекчаване на симптомите. Появява се и ентезопатия – болезнено възпаление на залавните места на сухожилията.
Част от болните страдат от артрит на периферни стави. Най-често се засягат тазобедрените стави. Наблюдават се и прояви на болестта, засягащи други органи : възпаление на очите (иридоциклит, увеит), сърце, бял дроб и др.
Диагнозата се поставя като се вземат предвид кръвните лабораторни изследвания – в активен стадий се наблюдава ускорена СУЕ(скорост на утаяване на еритроцитите), по-рядко анемия, повишени стойности на IgA(имуноглобулин). Над 90 % от болните са носители на HLA B 27 антигена, което също се установява с кръвно изследване.
При рентгенови снимки се забелязва наличие на сакроилиит(възпаление и сливане на сакроилиачните стави), периставна остеопороза, костни ерозии. Може да се установят промени във формата не телата на прешлените и наличие на синдесмофити.
Лечение:
- НСПВС(нестероидни противовъзпалителни средства) – подтискат възпалителния процес и болката
- кортикостероиди – подтискат възпалителния процес
- миорелаксанти – отпускат скованата паравертебрална мускулатура
- имуносупресори (метотрексат, сулфазалазин)
- биологични средства – най-новите медикаменти в лечението на болест на Бехтерев и други ревматологични заболявания. Те овладяват активността на болестта и спират развитието й
- изключително важна част от лечението при болест на Бехтерев има кинезитерапията и рехабилитацията, която се прилага в периоди, когато заболяването е подтиснато с медикаменти или не е активно (ремисия). Целта е подвижността на гръбначния стълб и засегнатите стави да бъде запазена възможно най-дълго време
